Пенчо Милков

Роден съм през лятото на 1978 г. Основното си образование получих в училище "Любен Каравелов", а гимназия "Христо Ботев" ми даде любов към историята и литературата. В нея са преподавали и започнали професионалния си път личности, дали много на Русе и България - Стоян Михайловски, Цветан Радославов, Карел Шкорпил, акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев, Димитър Баларев и мн.др. Там изградиха у мен съзнанието, че не бива да живеем самоцелно, а сме родени да свършим добри дела в отреденото ни време.

Не бях отличник. Отделях много време за нещата, които ме правеха щастлив извън училище - свирех на пиано, спортувах, пеех в Хора на русенските момчета, скачах с парашут в аероклуба, рисувах. Научих се на упоритост за постигането на всяка мечта.

С трудностите в живота се сблъсках през 1997 г., завършвайки училище. Поради сложната икономическа обстановка в България и ниските доходи на родителите ми започнах да се трудя като общ работник в строителството. Попаднах при дългогодишни строители, които ме посрещнаха с подкрепа. Досегът с тях беше разтърсващ - израснах бързо, осъзнах значението на труда, слях се с начина им на живот и се привързах към тези хора.

Година по-късно, заради заниманията ми с парашутизъм и спорт, ме приеха в Парашутната бригада в Пловдив, където отбих военната си служба (днес 68-а бригада "Специални сили"). Мотото й беше "Там, където другите не могат" заради уменията, които развива. Чест е за мен, че съм бил част от това елитно военно подразделение.

С течение на времето приех за своя мисия да защитавам хората и да се боря за справедливостта. Осъзнах, че юридическата професия може да ми осигури нужните знания да отстоявам това, в което вярвам. Докато следвах в Русенския университет, от началото на 1999 г. до края на 2004 г. работих като нощна охрана последователно в две големи шивашки фабрики в Русе. Завърших следването си като първия пълен отличник на Юридическия факултет, за което получих и наградата „Русе“ за наука през 2004 г. Вярвам, че това нямаше да се случи, ако не бях минал през изпитанията и не си бях поставил главната цел - да стана добър юрист. Контактът с работещите в шивашките фабрики ми повлия много. Голяма част от шивачките бяха квалифицирани специалисти - инженери, учителки или служителки от фалирали вече предприятия, но кризата ги беше принудила да търсят препитание. Виждах как се трудят изтощително и извънредно, включително и нощем. Разбрах, че не могат да защитят правата си, защото не ги знаеха. Това беше моментът на моята трансформация.

След стаж в една от известните кантори, през януари 2006 г. станах член на Русенската адвокатска колегия. За мен това е и винаги ще бъде голяма чест и отговорност.

Професионално избрах да се развивам в областта на гражданското, търговското и административното право. Защитавал съм много граждани, търговски дружества, сдружения и институции. В областта на строителството, обществените поръчки и търговското право развих интензивно своите способности. През 2011 г. поставих началото на самостоятелната си адвокатска практика в собствена кантора.

Любовта към правото и желанието да развия експертизата си ме мотивираха да стана докторант през 2010 г. Продължих с активна работа в областта, която ме интересуваше, а през 2014 г. издадох и първата си книга - "Договорна система в строителството". Автор съм на статии в правни списания и доклади на научни конференции.

Несправедливостта в живота е реалност и винаги съм се опитвал да се боря с нея. Открих, че всички човешки същества си приличат по едно - чувстват еднакво. Болката, тъгата, загубата и щастието са усещания, познати на всички ни. Имах своята професия - правото - помагах на различни хора всеки ден. Вярвам, че всеки политик трябва да има професия, защото с нея влизаме в политиката и пак при нея ще се върнем един ден, когато излезем от тази сфера.

Вече бях оформил свои виждания за по-добро устройство на града, на държавата, виждах света, който исках за децата си - по-справедлив и подреден. През 2011 г. приех поканата да се кандидатирам за общински съветник социалист. Работейки по общинските дела, осъзнах, че само правните познания не стигат. За да намеря отговори на всичките си въпроси, трябваше да разширя перспективата.

През 2015 г. започнах да уча във Военната академия "Г. С. Раковски"- София, място, което повече от сто години е създавало държавници, личности - защитници на Родината. Имах нужда от знания за истинското положение, в което се намират държавата ни и светът. Академията ме срещна с изключителни преподаватели, пример за истинска любов към България. Часовете с тях и знанията, които получавах, оформиха ясното ми желание да действам в името на Родината, изправена пред критични предизвикателства.

През 2017 г. бях включен в листата за народни представители от БСП и бях избран преференциално от своите съграждани. Доверието на хората ме мотивира да бъда един от най-активните депутати в 44-ото Народно събрание - по брой изказвания и заявени позиции, въпроси до министри, законопроекти и срещи с граждани. Бях член на парламентарните комисии по правни въпроси, вътрешна сигурност и обществен ред, и секретар на парламентарната група.

С течение на времето много русенци, независимо от партийната им принадлежност, започнаха да поставят пред мен въпроса за състоянието на града, да изразяват мнение, че е настъпил моментът моето поколение да поеме щафетата на управлението и да се заеме с решаването на проблемите.

На местните избори през 2019 г. получих доверието на над 60 процента от гласувалите мои съграждани.

Осъзнавайки мисията си като кмет, призовах общинските съветници да следваме заедно принципите на единение, компетентност, прозрачност и почтеност, и да бъдем съмишленици. Защото всички обичаме Русе.

Мисълта за тази кауза е способна да ме преведе и през най-трудните битки.